Книгата „Думи за езика" ще се чете и след 100 години. Това каза социологът Андрей Райчев на представянето на изданието, чийто автор е Иля Златанов. Събитието се състоя в столичния културен център Casa Libri. 

„Както в едно гениално стихотворение на Александър Блок и в книгата изчезва пошлото, изчезва настоящето. Няма сега, няма и как да има. В книгата се разказва за култура, а не за цивилизация и това я прави над 100-годишна, гарантирано", е мнението на Андрей Райчев.

Авторът на изданието Иля Златанов обясни, че по природа е любознателен и "като науча нещо интересно, бързам да го споделя, за да разберат и други хора за него". Започнал от кратки публикации във Фейсбук, които постепенно привличали интереса не само на приятели, но и на непознати. "Всички тези хора на няколко пъти ме съветваха да издам книга с тези неща. Това наистина ме стимулираше, но все не можех да се организирам. В крайна сметка ме стимулираха морално и материално, или както се казва на испански con motivo y efectivo, приятелите ми от детинство Андрей Райчев и Виза Недялкова, за което съм им безкрайно благодарен", разказа Иля Златанов.

„Бележките ми са най-разнообразни теми. Ако има нещо общо между тях, това е, че обикновено става дума за история. История на думи, на явления или на цели народи", каза още авторът.

По време на представянето Зорница Цветанова, асистент-преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, прочете откъси от книгата на Иля Златанов. Той пък разказа на присъстващите истории от миналото си.

„От малък имам афинитет към езиците, може това да ми е наследство. Кръстен съм на дядо ми Илия - трънски майстор-зидар. Като ходил по гурбет, той понаучил малко сръбски, малко гръцки и малко влашки. В крайна сметка станал жертва на увлечението си", разказа Златанов. По време на Втората световна война в селото дошли румънски войници, дядо му решил да им се похвали с познанията си и ги нагрубил на влашки, след което те го набили. "Въпреки тази поучителна история, не си взех бележка, поради което съм изпадал в комични ситуации. Като студент имах много приятели финландци и бях понаучил малко финландски. Вече в България, ще гледам финландски филм. Светва заглавието Rauta Aika. Aika е време, а rauta казват на ютията. Странно заглавие - "Ютиено време". В следващия момент се появяват българските субтитри - „Железният век". Откъде да знам, че rauta не било само желязото за гладене, а желязо изобщо", припомни си той.

Редакторът на "Думи за езика" Лора Бранева благодари на Иля Златанов "за възможността да се потопя в неговия необятен труд, който е събиран толкова години със страст и отдаденост". По време на работата си по книгата тя каза, че е открила нови светове. "Пожелавам книгата да намери своите преводачи - както „Божествена комедия" е преведена на 49 езика и 22 диалекта, така и „Думи за езика" да намери читатели и извън граница, близо и далеч", отбеляза Бранева.

„Уж бях тръгнал от съобщения в социалните мрежи, а книгата стана доста обемна. Как се чете? Както казва неоценимата ми редакторка Лора Бранева: „Читателят може да използва книгата, както сам намери за най-удобно". Книгата може да се прелиства от ляво надясно или от дясно наляво", каза авторът.

Иля Златанов отрано се запознава с многообразието и богатството на българските говори. Езикът се превръща в основен предмет на изследванията му, а езикознанието - в негова професия. Специализира в Института за балканистика, публикува статии в езиковедски издания и в сборници от научни конференции.

Златанов се придържа към сравнително-историческия метод в лингвистиката, но навлиза и в полето на интердисциплинарността. Фокусът на изследванията му са корените на езика, човекът, традициите и бита, като индиректно прокарва мост между миналото и настоящето. Неговите популяризиращи езика материали, публикувани както в периодичния печат, така и в онлайн издания и платформи, се радват на интерес от широк кръг читатели.